Гениалният пианист Роберто Фонсека от легендарната формация Buena Vista Social Club
„Музиката е булката за музиканта“, заявява пианистът Роберто Фонсека, готов да следва съдбата сиизбран за наследник на дон Рубен Гонсалес в „Буена виста сосиал клуб“ Той е представител на новата генерация музиканти във великата формация. От самато начало на музикалната си кариера гениалният пианист Роберто Фонсека, наследникът на дон Рубен Гонсалес в Буена Виста Сосиал Клуб, формулира много ясно своята мисия” Бих искал музиката ми до достига до много хора, коите не ме позновот и един ден да си прeвърна н референт за публика си.”
Макар и много млад, Роберто Фонсека вече има световно признание. Британският вестник “Гардиън” е един от многото представители на медиите, които отделят внимание на огромния талант на кубинския артист и го определят като”невероятно надарен пианист, композитор и бендлидър с усет към мелодията, с какъвто малко негови съвременници могат да се похвалят….един от малкото, които прескачат музикалните рамки с изящно качество.”
Израснал в Хавана в семейство на музиканти, Роберто първоначално има влечение към ударните инструменти и перкусиите, което е видно по-сетне в стила му на свирене на пиано. Наречен „истинскио откровение сред пианистите от неговото поколение“, той пише първите си композиции, смес между джаз и афро-кубинска музика, на 14 години, а година по-късно е сензацията на фестивала в Хавана – Jazz Plazа. След известно време той сформира първанта си група – „Темпераменто“, заедно със саксофониста Хавиер Салба(Иракере, Кубанисмо). Успоредно с това Роберто Фонсека работи с певеца Аугусто Енрикес и записва първия си албум En el comienzo.
Следващите години Робето успява да запише втори албум No limit за японския лейбъл JVC, да напише музика към филма на Black и да продуцира албума на хип-хоп групата „Обсесион“. Самият пианист признава, че в тези две години на усилен труд той се е лутал, за да намери себе си и да излее насъбралите се у него идеи. Но истинската промяна за Роберто Фонсека настъпва през 2003 г., когато покойният перкусионист Анга Диас го кани да запише партия в неговия албум. Пристъпвайки прага на известното студио „Егрем“, Роберто вижда там да стоят легендарните Рубен Гонсалес, Качаито Лопес, Мануел Гуахиро Мирабал и животът му се променя. Той става част от тази велика формация, свирейки основно в проектите на великолепния Ибрахим Ферер заедно с всички великани от старата генерация.
През годините на интензивна концертна дейност с Ибрахим Ферер у талантливия млад пианист се заражда идеята за формиране на негова група и запис на нов самостоятелен албум. Именно тогава се оформя скелета на първия му запис за Enja Records Zamazu, в който съжителстват в хармония джаз, класика, афро-кубински влияния и традиционна кубинска музика.. Но преди това на Роберто Фонсека е оказана огромната чест да бъде артистичен директор на придобилия култов статус албум-портрет на великия Ибрахим Ферер. Големият маестро признава, че младият Роберто изпитва ограмно уважение и разбиране към музиката му и затова именно той ръководи проекта и впоследствие след смъртта на Ибрахим Ферер го завършва.
След смъртта на легендарния Ибрахим Ферер, Роберто се отдава на работата върху соловия си албум, който излиза през 2007 г. В този проект го следват музикантите Хавиер Салба – саксофон, кларинет и флейта , Омар Гонсалес- контрабас, и Рамсес Родригес – ударни, Емилио дел Монте Мата – дарбука. Но освен тях в отделните пиеси участват още гост-артистите Омара Портуондо, Качаито Лопес, Мануел Гуахиро Мирабал, Карлиньос Браун, акордеонистът Тониньо Ферагути и фламенко китарисъст Висенте Амиго. Следват множество турнета и участия на най-престижните европейски и американски фестивали. През 2009 г. Роберто Фонсека издава албума Akokan, в който посвещава пиеса, вдъхновена от българската музикална традиция и наречена Bulgarian.
В този запис гост вокалисти са певицата Майра Андраде и китаристът Раул Мидон. На следващата година Роберто Фонсека се впуска в нова авантюра като съпродуцент с английския DJ Джайълс Питърсън и аранжьор на проекта Havana Cultura, в който участват около 60 представители на новата генерация кубински музиканти. Същата 2010 г. излиза и лайв записа му от фестивала в Марсиак – Live At Marciac. Последният му студиен албум се казва просто Yo(аз) и още с излизането си бе номиниран за награда Grammy. В него пианистът обръща поглед към африканската традиция – “ясен пример какво се получава, когато велик кубински пианист е погълнат от музиката на Африка.”
Година след това артистът издава втори концертен проект, наречен At Home, запис от Марсиак със специалното учасие на певицата от Мали Фатумата Диауара. Всеки негов проект умело представя различните музикални традиции на Америка, Куба, Бразилия и Африка. Композициите са сложни с множество обрати, с незабравими стихове и фантазна емоционална наситеност. Днес спокойно можем да кажем, че Роберто Фонсека е голямото име в кубинската музика – композитор, аранжор, пианист, който има какво да каже и го казва с висок глас.