Сусана Бака в зала България – 10 и 11 ноември 2007
Сусана Бака в зала България – 24 май 2009
Сусана Бака в София Лайв Клуб – 18 май 2011

”Чувствам музиката на Куба, Колубия, Еквадор, Аржентина и Пуерто Рико като че са моя традиция в същността си, както и барабанистите от Гуатире от Венецуела сякаш говорят на душата ми и макар да не съм оттам, го чувствам като част от мен. Пътувала съм по много места, където има наследници на африканската култура в Латинска Америка – някои от тях са бедни и забравени от хората места, занемарени, изоставени от всякакви правителства – но там, където шества забравата от обществото, стои буден духът и се усеща африканското присъствие. И аз пея песни от тези места, макар и да не са съхранени много. Опитвам се да покажа как африканското присъствие е оставило отпечатък върху Латинска Америка.” Сусана Бака

Докато вървиш
из паркове и градини
само за да целува ходилата ти
есента съблича своите дървета
само за да целува ходилата ти.

Есента те обича като мен
с безброй очи
и като мен
копнее да те
разсъблече като дърветата.
…
„Любовниците“ от Артуро Коркуера

„Меланхолията рядко е звучала така завладяващо. Афро-перуанската музика на Сусана Бака разказва сложна история с трепетна радост, която съдържа болката в живота, както и насладата в него.“
Нева Чонин, San Franсisco Chronicle

„Не трябва да знаеш испански, за да разбереш Сусана Бака. Очарователната афро-перуанска певица има глас, чиято интимна нежност гали душата.“
Марк Шуарц, Barnes&Noble

Ако на някоя съвременна певица приляга определението вълшебница, то това със сигурност е Сусана Бака. Всеки, който е бил в съприкосновение с нейното изкуство, е почувствал магията. Сусана неусетно, скромно и тихо наелектризира публиката, а емоцията залива като океанска вълна всички. Сусана се движи, сякаш плува из въздуха, облечена в семпла, артистична рокля, сребрист шал и с боси ходила. Тя е готова да те прегърне с гласа си и да те накара да се почувстваш щастлив, че споделяш радостта й – от песента, от живота, от любовта и дори от мъката, която съпътства останалото.

Сусана и нейната група, състояща се от двама перкусионисти – Хуан Котито Медрано и Уго Браво, китариста Сергио Валдеос и басиста Давид Пинто, разказват афро-перуански приказки за вълшебствата в живота. Сусана е способна да ви накара да почувствате душата на всяка песен и да я приемете в сърцето си. Нейните прикази са приютили звуците от песните на нейните предци и пазят жива афро-перуанската култура. Това е толкова нежно емоционална, непредвидима музика, че ви кара да си зададета въпроса, щом веднъж я чуете – как сте живeли без нея досега?

Носи ли ритъмът в себе си спомена за отминали времена? Кара ли той кръвта да кипне? Разчувства ли сърцата ни? Така Сусана Бака леко въвежда подвластните на нейната магия в своя свят, изтъкан от омайни ритми, свързан с афро-перуанската традиция. Тук чуваме ритъма на религиозната процесия в Лима, на робската песен, на древните истории, предавани от поколение на поколение. Обаятелният глас на Сусана Бака разказва спокойно, радва се, обгръща сетивата и изпълва душата на слушателя безпрекословно. Когато я слушате, не слушате просто една певица от Перу, дори не и от Латинска Америка – вие сте с един глас, който е способен да ви развълнува от дън душа – без значение откъде сте, дали разбирате испански, дали се вълнувате от този музикален стил. Просто слушате и се оставяте на Сусана да ви заведе, накъдето е тръгнала.

Музиката на Сусана Бака е родена по крайбрежниет квартали на Лима, но артистичният й облик не се побира в регионалните граници. Тя пие с пълни шепи от традиционната култура, но търсещият й дух отива много по-далеч и може би затова песните й докосват така силно чувствителността на модерния човек. Тя не се възприема като пан-американски артист и не търси успех на всяка цена в англо-говорящия свят. Сусана се чувства доста уютно в Перу и даже се притеснява какво ли би се случило с нея, ако бе заминала завинаги. А между другото споделя, че не би могла да издържи дълго без храната в Перу. Може би и затова най-красивият й проект Eco de sombras е записан в къщата й в Перу, където се усеща мириса на току-що сготвената гозба и топлината на дома. Сусана има нужда да е обградена от спокойствие и уют, за да може да го предаде и на музиката.

Но докато Сусана е твърдо решена никога да не скъса и да не напусне афро-перуанската си среда, тя предприема едно голямо пътешествие, като записва своя последен албум Travesias в Ню Йорк, заминава за Конго, за да се потопи в изследването на своите африкански корени, преди да се завърне отново в САЩ, където е получила стипендия и иска да се отдаде на изучаването на музиката на африканската диаспора в Университета в Чикаго. Първоначално Сусана започва своите изследвания в Тулейн Юнивърсити в Ню Орлийнс и е свидетел на трагедията, предизвикана от урагана Катрина.

Ужасът, който съпътства бедствието, е преодолян от чувствителната певица чрез музиката – в последния й албум песента Merci Bon Dieu говори за благодарността към Бога и надеждата за по-добри дни. „Първото нещо, което научаваш в религията, е да споделяш. Чувствам, че това е, което аз правя.“ Сусана Бака и съпругът й Рикардо Перейра са основали културен център за музикално и артистично обучение на деца в родния град на певицата Санта Барбара. Работата с децата преизпълва душата на Сусана и тя е силно отдадена на това занимание.

Родена в Лима, тя израства в крайбрежния град Чорийос. Бака описва своя живот там като „изпълнен с музика“. Като дете тя си спомня, че оставала кротка и мирна, само когато майка й пускала класическа музика. Баща й, който бил шофьор, бил известен като най-добрия китарист в околността и често свирел на всякакви събирания, улични фестивали и религиозни процесии. Именно там, на тези събирания Сусана започнала да се изявява от малка – да пее и танцува пред познати лица. Там тя започнала да си позволява да изпълнява и песни с по-сериозен социален ангажимент, против предразсъдъците в мачисткото общество. Тя винаги е носила тих бунтарски дух, който намира и в творбите на любимите си автори – Марио Варгас Льоса, Хавиер Мариас, Артуро Перес Реверте.

Пътят й към успеха е дълъг и труден. Първоначално песните й не били харесвани и разбирани. На всичко отгоре Сусана Бака е била пренебрегвана и заради цвета на кожата си. Докато един ден не прозвучава нейната песен Maria Lando по една американска радио станция. И я чува Дейвид Бърн (от групата Токин Хедс). Сусана си спомня с умиление, че през 1995 г. по телефона я потърсил Бърн, за когото тя била чувала, но не знаела много. Поискал среща с нея, а тя решила да го покани на сготвен от нея обяд у дома си, вместо в някой ресторант. Така се случила първата среща, която бележи едно дългогодишно сътрудничество на певицата и независимия лейбъл Luaka Bop (Луака Боп), собственост на Бърн. Сусана Бака има осем албума зад гърба си, като четири от тях са записани за Luaka Bop – Susana Baca, Eco de sombras, Espiritu Vivo и Travesias.

Успехът й и концертните й изяви в чужбина разширяват кръгозора й, но не променят виждането й за света. Тя не желае да се впише в каквото и да представа за експозията на латино музиката. Те е доволна от това, което прави и е напълно осъществена в своята среда – автентичност и непринуденост, която трудно можеш да намериш в съвременния свят. Ще имаме възможност да усетим това на сцената на зала България на 10 ноември от 20:00 ч, когато Сусана Бака ще ви накара да почувствате душата на всяка песен и да я приемете в сърцето си.

Сусана Бака принадлежи към новото поколение афро-перуански музиканти, които плуват в сенките на миналото, за да възкресят обаятелни мелодии и завладяващи ритми. Сусана ни залива с вълна от нежност и непреходна красота, искрената й радост се разлива в душата. Тя обича това, което прави и това струи от всяка нота. Истинска наслада за ушите ви. Преди да сте я чули и усетили на живо просто не можете да предположите какво нашепват сенките на Бака.